ТДК

Официален сайт на група ТДК

ТДКуратор: Олга Скобелева – загинала при изпълнение на своя дълг

Публикувано от на Mar 9, 2015

Olga_Skobeleva_by_Hau 

  „Вечно ѝ признателен град Пловдив“ 

Това пише на една от страните на паметника на Олга Скобелева  в покрайнините на Пловдив.
Но за какво всъщност и е признателен нашият град, коя е Олга Скобелева и защо паметникът ѝ  е точно там? В този куратор, провокиран от миналия празник на жената (8-ми март) и бъдещия ни благотворителен концерт съвместно с Hypnotik Ink и Лопатарка, ще се опитаме да хвърлим малко светлина, върху тази до известна степен позабравена личност.

Олга Николаевна Скобелева, по рождение Полтавцева, е родена на 11 март 1823 г. в сравнително заможно семейство с пет дъщери, от които тя се ражда трета.  Омъжва се за великия генерал-лейтенант Дмитрий Скобелев. Техен син е така нужният и важен за българската история Михаил Скобелев – „белият генерал“.

След смъртта на съпруга си през 1879 г. Олга се отправя към Балканите, където се посвещава в помощ на болните и ранените и оглавява българския отдел на Червения кръст. Скобелева полага усилия, за да облекчи страданията на народа ни, които той понася от военните действия. За тази цел тя основава в Пловдив приют за 250 сираци, чиито родители са убити от башибозуците и черкезите.  Такива приюти и училища рускинята организира и в още няколко български града. Немалко средства тя дава и на организациите, които снабдяват по това време болниците и лазаретите в България и Източна Румелия. Тази нейна широкомащабна благотворителност й спечелват голяма популярност сред балканските народи.

050427164717b

Но нека оставим настрана чисто биографичните данни.  Искаме да ви представим една не толкова споменавана история, която касае смъртта на Олга Скобелева.

Няколко са вариантите, които историографи споменават  като вероятни. Фактите, които обединяват различните сценарии са няколко. Вечерта на 6 юли 1880г. Олга Скобелева, носейки със себе си голямо количество пари, около 20000 рубли, се отправя към Чирпан за да може да закупи имот, който в последствие ще бъде превърнат в сиропиталище.  По пътя стигайки там, където днес е паметникът в нейна чест, тя бива пресрещната от разбойници, които избиват всички пътници, включително и нея, с цел да я ограбят. Като организатор на това деяние стои капитанът на тогавашната Румелийска полиция – Алексей Узатис. Дотук всички са съгласни, няма разминавания. Но по-интересното следва.

Човек би се запитал – как капитанът на полицията, лицето на властта в дадена област, би могъл да стои зад разбойническо нападение, още повече, чиято жертва е един от най-големите филантропи в тогавашната Източна Румелия. И тук идват различните теории.

Алексей Узатис е бил руснак, добре възпитан и доста приближен до семейство Скобелеви, сиреч имал е достъп до всякакъв вид информация касаеща семейството и в частност Олга Скобелева, която в тогавашния Пловдив е била доста известна личност.  Твърди се че Олга Скобелева е била не само доброжелател на града ни, но е била и руски пратеник, чиято задача е била да управлява средства, нужни на Източна Румелия да се присъедини отново към Княжество България, което събитие е щяло да задоволи Руския териториален интерес на Балканите. Османската империя, бидейки в неблагоприятно положение, на свой ред вербува Алексей Узатис, за да може той да ликвидира Олга Скобелева. 

Media-12123-pic

Това едва ли вярно, тъй като Алексей Узатис е бил доста близък с Михаил Скобелев (за когото майка му е била светило), бие се при Шейново и при Плевен, участвал е в Черногорското юнашко движение и  е награждаван с куп награди за храброст, сред които орденът “Св. Георги” 4-та степен (присъден само на 23-ма души), което почти сигурно заличава вероятността да бъде вербуван и то точно за тази дейност.

Друга теория гласи следното – тъй като Алексей Узатис се опитва да развива свое собствено препитание, отделно от поверените му властнически дейности, са му били нужни пари, защото е изпитвал затруднения. С приключването на Руско-Турската война (1877-1878), А. Узатис  решава да строи мелница. При строежа с него работят и трима черногорци, които са му довереници от времето в Черна Гора. Той е вложил всички пари от ордени и награди, които е получавал в проекта си, но парите свършили. Опитвал се е да намери средства, за да дострои мелницата, но все не успявал. Така той стига до решението  да устройва засади по главния път, на края на града, за да обира пътуващи и така да може да финансира мелницата си. Използвайки уменията, придобити във военновремения период, той успява да направи няколко успешни удара, но все още не му достигали пари. Така се стига до вечерта на 6 юли, когато жертва на неговия меч пада неговата близка Олга Скобелева. Той не разбира, че точно нея е убил до по-късно на същия ден, когато при новината за издирването на убиеца на Олга Скобелева, той разбира какво е направил и отнема живота си с един куршум в главата, по своему разкайвайки се за деянието.

Ние не знаем коя версия е по-правдоподобна, а и коя всъщност е вярна, но едно е сигурно – недоимъкът кара хората да правят неща, за които или ще съжаляват или ще са необратими. Самата ирония в това, че човек като Олга Скобелева, която чрез благотворителност, а и със свои собствени средства, е искала да победи последиците от войната, пада жертва пред глада и афекта от войната на Алексей Узатис е достатъчен символ за това, колко озверяващо и обезличаващо нещо е войната.  

„Убита от Злодеи на 6 юли 1880 г.“ – това пише от другата страна на паметника. Злодеите ги именувайте Вие.

8b0475c41d45cc3003c13f6f0dbded93
ПЕНЧЕВ
ПЕТРОВ
ПОПОВ
МИХАЛЕВ
НИКОЛОВ

ТДК.