ТДК

Официален сайт на група ТДК

ТДКуратор: НАРКОМПРОС

Публикувано от на May 12, 2015

Н1

Ти си страничен наблюдател, заемаш мястото си тихо, наместваш се и започваш да гледаш втренчено напред. А преди това?

 

 

Денят е минал, мигновено затваряш очи и надрусан от виковете на хората, започваш да се взираш в светлините под  своите клепачи. Първоначално хаотични, те плахо започват да приемат форма. Завъртат се и се подреждат в стриктни лини. Един черен прозорец в съзнанието ти те изплюва в свят към който не принадлежиш, но е твой.

 

Н6

 

… вероятно съм бил на около пет години, но все още си спомням миризмата на сутрешния въздух. Но когато се присетя за него, моментално се пренасям в началото.

 

Подредена, но явно не на място, мини-гора, която се състои от 5-6 неугледни ели, оградени със стърчащ решително бордюр. Това беше гледката непосредствено пред клиниката. Едноетажна постройка с назъбени външни страни и запъхтяна светлина, излизаща едва измъкнала се отвътре. Представих си входа на клиниката като динозавърска уста – влизаш вътре и те схрускват. Не бях далеч.

 

По думите на родителя ми там отивахме за съвсем обикновена процедура – лягаш на легло, затваряш очи, слагаш черни очила и позиционираната над теб лампа се включва. Чух шума от светването, после той се превърна в допир – светлината гореше.

 

9; 18; 19; 15; 17; 9; 30 ∆ 14; 30; 13; 1 ∆

 

2; 27; 5; 6; 26; 19; 15 ∆ 6 ∆ 14; 1; 25; 6

 

Докрай.

 

 – Качвай се, ще те водя на едно място. Слагай очилата и пускай Игор! Нали си луд? Сега ще доказваш, грозни ми приятелю.

 

20 минути по-късно – голо поле, едно единствено дърво, постройка, еманация на строй, надгробна плоча на идеология.

– Това е твоята трибуна. Сами сме. Говори ни.

– Другарю, приятелю. Така и не желаеш да разбереш, че идеологията, която тъй вярно тачиш, е гнила. И още по-право – тя е невъзможна. Синьото небе, което обещава, е възможно за малцина, а останалите – те дори не знаят, че то съществува. С глава, зарита в морната земя, не се спори. Та тя не е способна да види, дори да си представи очите й да се пълнят с идеалните цветове на безкрайното. Та това небе нали всъщност е за всеки, който се труди, който допринася? Добре знаеш, че само номерираните имат достъп. Ха-ха-ха.

 

Н5

 

Помниш ли миналото?

 

Н4

Взорът ми е протрит, главата – безформена, но успявам да се провра през Малевичкия квадрат и да се излюпя отвъд. Шумът в ушите застива и пред мен се изгражда идеалът. Аз съм на мястото където се строи бъдещето – иначе невъзможното бъдеще. Чакай!? Защо “иначе”? Някой говори ли? Тихо, това е сън.

 

Вторачвам се в небето, пастелено синьо, а птиците, орденно бели, красят свода. Хората се струпват близо един до друг и улавят вниманието ми. Оглеждам се, но не мога да се отърся от чувството, че виждам не двойно, а хилядно. Та вие сте огледала на себе си. Всеки от вас. Това ли е целта? Дотук ли ще стигнем? Кои сте вие? И кой говори?

 

“Контрол се казвам и всяка вечер преди да заспя

Подреждам моите кукли пред света

За да ги гледам как плахо те реват

Защото ням им е гласът.

Говори оператор на мъжки души

Аз пропагандирам отчаяние

Подавам своите лачени коси

На всяко обоняние”

 

 

Н3

 

… Големият проспект подслоняваше машинно-прецизната реалност. Всяка стъпка беше изчислена и се поместваше остро и уютно върху белия мрамор. Звуците, напълно студени и прецизни, изолираха всяко съмнение в несъвършенството на това място. Кой е създал това?

 

Н2

 

Не можех да разбера как в средата на този кръгъл бял феномен тя все пак успяваше да улови всяка искрица мисъл. Пътуваше с диагонали, кръжеше, счупвайки пътя, светът беше неин и мисълта й беше действие.

 

Пред мен се случваше границата на реалността, а ключът към останалото беше тя.

 

 

Когато си един от малкото, които се приземяват на краката си, какво правиш, за да свържеш двата края?

Научи ги,

Ядосай ги,

Натъжи ги,

Накарай ги да съберат две и две,

Направи ги мен,

Направи ги теб,

Накарай ги да правят каквото ти искаш да правят,

Разсмей ги,

Разплачи ги,

Накарай ги да легнат

и умрат.

 

 

Тих глас встрани:

 

… и в крайна сметка сме на прав път, годарю. Ако те си свършат работата на този ден след 25 години ние ще съществуваме на две места. Тук, където ще умрем, и там, където нашата история я няма.

 

“Говори оператор на мъжки души

Добре дошли на всички ви

Представям ви новия ден

На въображението ни плен.”

 

ПЕНЧЕВ

ПЕТРОВ

ПОПОВ

МИХАЛЕВ

НИКОЛОВ

 

ТДК