ТДКуратор: НАРКОМПРОС
∆
Ти си страничен наблюдател, заемаш мястото си тихо, наместваш се и започваш да гледаш втренчено напред. А преди това?
∆
Денят е минал, мигновено затваряш очи и надрусан от виковете на хората, започваш да се взираш в светлините под своите клепачи. Първоначално хаотични, те плахо започват да приемат форма. Завъртат се и се подреждат в стриктни лини. Един черен прозорец в съзнанието ти те изплюва в свят към който не принадлежиш, но е твой.
∆
… вероятно съм бил на около пет години, но все още си спомням миризмата на сутрешния въздух. Но когато се присетя за него, моментално се пренасям в началото.
Подредена, но явно не на място, мини-гора, която се състои от 5-6 неугледни ели, оградени със стърчащ решително бордюр. Това беше гледката непосредствено пред клиниката. Едноетажна постройка с назъбени външни страни и запъхтяна светлина, излизаща едва измъкнала се отвътре. Представих си входа на клиниката като динозавърска уста – влизаш вътре и те схрускват. Не бях далеч.
По думите на родителя ми там отивахме за съвсем обикновена процедура – лягаш на легло, затваряш очи, слагаш черни очила и позиционираната над теб лампа се включва. Чух шума от светването, после той се превърна в допир – светлината гореше.
9; 18; 19; 15; 17; 9; 30 ∆ 14; 30; 13; 1 ∆
2; 27; 5; 6; 26; 19; 15 ∆ 6 ∆ 14; 1; 25; 6
Докрай.
∆
– Качвай се, ще те водя на едно място. Слагай очилата и пускай Игор! Нали си луд? Сега ще доказваш, грозни ми приятелю.
20 минути по-късно – голо поле, едно единствено дърво, постройка, еманация на строй, надгробна плоча на идеология.
– Това е твоята трибуна. Сами сме. Говори ни.
– Другарю, приятелю. Така и не желаеш да разбереш, че идеологията, която тъй вярно тачиш, е гнила. И още по-право – тя е невъзможна. Синьото небе, което обещава, е възможно за малцина, а останалите – те дори не знаят, че то съществува. С глава, зарита в морната земя, не се спори. Та тя не е способна да види, дори да си представи очите й да се пълнят с идеалните цветове на безкрайното. Та това небе нали всъщност е за всеки, който се труди, който допринася? Добре знаеш, че само номерираните имат достъп. Ха-ха-ха.
∆
Помниш ли миналото?
∆
Взорът ми е протрит, главата – безформена, но успявам да се провра през Малевичкия квадрат и да се излюпя отвъд. Шумът в ушите застива и пред мен се изгражда идеалът. Аз съм на мястото където се строи бъдещето – иначе невъзможното бъдеще. Чакай!? Защо “иначе”? Някой говори ли? Тихо, това е сън.
Вторачвам се в небето, пастелено синьо, а птиците, орденно бели, красят свода. Хората се струпват близо един до друг и улавят вниманието ми. Оглеждам се, но не мога да се отърся от чувството, че виждам не двойно, а хилядно. Та вие сте огледала на себе си. Всеки от вас. Това ли е целта? Дотук ли ще стигнем? Кои сте вие? И кой говори?
“Контрол се казвам и всяка вечер преди да заспя
Подреждам моите кукли пред света
За да ги гледам как плахо те реват
Защото ням им е гласът.
Говори оператор на мъжки души
Аз пропагандирам отчаяние
Подавам своите лачени коси
На всяко обоняние”
∆
… Големият проспект подслоняваше машинно-прецизната реалност. Всяка стъпка беше изчислена и се поместваше остро и уютно върху белия мрамор. Звуците, напълно студени и прецизни, изолираха всяко съмнение в несъвършенството на това място. Кой е създал това?
∆
Не можех да разбера как в средата на този кръгъл бял феномен тя все пак успяваше да улови всяка искрица мисъл. Пътуваше с диагонали, кръжеше, счупвайки пътя, светът беше неин и мисълта й беше действие.
Пред мен се случваше границата на реалността, а ключът към останалото беше тя.
∆
Когато си един от малкото, които се приземяват на краката си, какво правиш, за да свържеш двата края?
Научи ги,
Ядосай ги,
Натъжи ги,
Накарай ги да съберат две и две,
Направи ги мен,
Направи ги теб,
Накарай ги да правят каквото ти искаш да правят,
Разсмей ги,
Разплачи ги,
Накарай ги да легнат
и умрат.
∆
Тих глас встрани:
… и в крайна сметка сме на прав път, годарю. Ако те си свършат работата на този ден след 25 години ние ще съществуваме на две места. Тук, където ще умрем, и там, където нашата история я няма.
“Говори оператор на мъжки души
Добре дошли на всички ви
Представям ви новия ден
На въображението ни плен.”
ПЕНЧЕВ
ПЕТРОВ
ПОПОВ
МИХАЛЕВ
НИКОЛОВ
ТДК