ТДК

Официален сайт на група ТДК

ТДКуратор: Еврен

Публикувано от на Aug 12, 2015

* “Еврен” – змей, вселена

 

evren 2

 

Съвсем вероятно е това да е последният епизод от този етюд. Десетки паднаха мъртви, дискредитирани от разяждащата обвивки сила на времето. Станахме свидетели на низости и привидна толерантност, които заедно забъркваха една каша с горчив вкус и отвращаващ мирис. И това се търпеше – всеки бе свикнал; макар кървящи с думи ние попивахме остатъците от една обещана, но неосъществена утопия.

Затова беше време да потърся аргумент другаде. Сила, която да придаде смисъл на дните и всъщност да излекува раните от урбанистичния разстрел. Отговорът беше съвсем ясен.

Южната планина дълго време привикваше, нейният глас не се чуваше, но дъхът, мирисът , величественото присъствие в хоризонта ставаха все по-осезаеми. Не след дълго поехме.

Няма да се спирам на времето, което прекарахме в път, макар есенциално, носещо опит и задружност, то далеч бледнее пред величието на самотата и единението.

 

1

 

Озовах се в началото на похода. Пред мен нощно сияеха контурите на планинския преход. И тук се запя песента на Девата.

“Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни като ликуващ псалм, а мъката трепти като златна радост.
Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик.
Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словата Ти и дрехата ми става отново бяла и бляскава.
В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност.”

Заставен пред нюансите на тази нощ, тялото ми започна да трепти, природата започна постепенно да се разбужда и аз осъзнах мястото си. Но песента продължи.

“Звънът на твоите накити прекъсва лепета на моята песен – снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината и благовонния елей на песента си

Мълнии раздират черното небе като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали като гневни удари посреднощ по някоя желязна врата.
Ти няма къде да се укриеш. Ела – аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен Твоята самотна скръб.”

 

2

 

Оставен в трепетно бездихание след неколкочасово съзиране на небосвода, пред мен се изля финалът на магията. Планината запя с унищожителния си многовековен глас и пейзажът изтръпна под тоновете на нейните слова. Нейните слова, които бяха всъщност мои.

” … И всичко живо Я боготвори – и всичко Ней служи. Тя минава през тъмната древност на вековете – и стига през мрака на времето до нас.
Тя е световна Евритмия, за която жадуват художниците – и светлата Хармония, която дирят свирачите и певците.
Много са Нейните преображения. Много са песните, в които долита Нейната душа при нас, при смъртните.
Ищар, Деркетио, Лакшми, Анаитис , Астарта, Изида, Афродита, Венера – Нея вредом обожават онези що любят дълбоко и дирят в обичта ѝ трепетен живот или пламенна смърт.
Пазителката на Девствеността, Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта. И там отлитат душите на тръпни моми и на копнеещи мъже, и там душите пърлят своите крила, и там душите изгарят, за да се не върнат назад.
Тя е вечната клада, на която гори душата на света. За оногова, който не знае, нейното име е просто Жена. Но за прозорливеца, който е прекарал хиляди животи, Нейното име е толкова заплетено, че ничия уста не би могла да го изкаже.”

ПЕТРОВ
ПОПОВ
МИХАЛЕВ
ПЕНЧЕВ
НИКОЛОВ

ТДК