ТДК

Официален сайт на група ТДК

Моментно състояние: Вододел

Публикувано от на Jul 4, 2016

Стъпваме вече по първите жарки дни на юли. Прехвърлихме вододела на двете половини от 2016, като сега бъдещето настоява да го гледаме. Дотук тази година е невероятно благодатна за нас. Само няколко от практически неизброимите моменти ще отличим.
Успяхме с ваша помощ да отскубнем нашия китарист от една далечна страна, ей така, почти на шега – съвсем тихомълком, така че само ние и вие да си знаем. Тази тайнствена, подпрожекторна връзка може би е всичко, което ни e нужно, но за това – после.
След това, хахах, ами първият ни разпродаден концерт! 24.02! Има някаква симетрия в тази дата! Обещаваме някой ден да Ви разкажем цялата история. Та, излезохме ние на сцената, с погледите в земята, като на първи учебен ден, и приветствахме всички. Толкова беше изпълнено пространството – не че не се дишаше, не че беше претъпкано – просто защото знаехме всички за какво сме там…


След това “Mixtape 5”, разподаден B-side , което доведе до стъпването ни на една от най-големите клубни сцени в страната. Тогава се усети настроението на колективния празник. Стоим в бакстейджа, Tuber свирят, а ние гуляем, като на пиратски кораб, като на 10 ноември, както в сексуален акт по време на война – както когато се радваш от одухотворяващата надежда, но знаеш, че няма да задържиш това чувство дълго.


След това Капана Фест, първият истински фестивал, първите глътки въздух над повърхността, усещането за бълбукане под кожата и първите мехури на светлината.


Така като капак, като своеобразен апогей (за сега или завинаги) дойде Wrong Fest 2016. Мечта, както по-долу се вижда, а и преди сме споменавали, от доста време. Свойски настроени хора, маса , общество вече създадено и гледащо със затаен дъх на новото, на другото, на алтернативното. Окриляващо е движението на мисли в следствие на фестивала. Ние знаехме, че там е нашето място и с доста труд, нерви и чиста проба себененавист стигнахме до там, докъдето искахме.


Сега за онова по-горе, за което казахме “но за това после”.
С първите глътки въздух ние се изправяме пред угрозата на едно пътешествие, което не се знае как ще се отнесе към нас и дали въобще е за нас. Колкото повече погледи се вперват, това ще значи, че повече смисли ще се налагат и качества ще се добавят – не от самите нас, а от другите. С тези думи искаме да Ви кажем, че всичко, което сме правили до този момент, е било продукт на най-големите ни болки, съмнения, чудежи, любови, обиди, комплекси, неприятности, низости, унижения, радости, сълзи, екстази, наркотични еуфории, паранои и истини, които ние някога сме изпитвали. Шансът да ги материализираме пред вас е доказателство за нашето съществуване.
Този тригодишен период, за който говорим, смятаме да го завършим подобаващо. Това ще бъдат следващите ни няколко месеца.

Вечно верни, ТДК.

ПОПОВ
ПЕТРОВ
ДОЧЕВ
ДИШЛИЕВ
НИКОЛОВ