ТДК

Официален сайт на група ТДК

ТДКуратор: Иван Милев – “Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк!”

Публикувано от на Oct 30, 2014

Untitled1

Лицето на петолевката ще е авант-гарда на рубриката ТДКуратор. Иван Милев е художник – един от първите представители на българския сецесион. Не го познавам като човек, тъй като не съм живял в началото на двайсетия век, но ми се ще някак да можех да поговоря с него днес. Беден, но упорит, със своето въображение и талант той обхваща българското, улавя във върха на своята четка и изпява върху своето платно едни от най- тежките и едни от най-истинските моменти в битието на обикновения българин. Така той показва есенцията и истината на живота тогава, но защо не и днес?

Untitled

Влиянието му върху музиката ни ще усетите най-осезаемо чрез неговите картини. Ала и историята зад тях, историята на човека е също толкова важна. Човекът на петте лева, който често не е имал повече в джоба си, какъвто беше надсловът в една от изложбите в пловдивския дом на културата Борис Христов.

Untitled2

Детството и младостта на Иван Милев минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. За битието му като студент Иван Мирчев си спомня: “В София Милев бе взел под наем една ръчна двуколка и продаваше зарзават из крайните улици на града. Помня, че главната му храна беше хляб и чай. И това всеки ден. Беше се превърнал в живи мощи. Трябва на всяка цена да стана художник, ако ще би да загина от глад – говореше той глухо като на себе си.”

Untitled3

През есента на 1916 г. е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През следващата година е изпратен на Северния фронт да търси сюжети за изложба. Паднала наблизо граната му причинява нервно сътресение, което оставя леко заекване в говора му.

Untitled4

Карикатуристът Илия Бешков пък пише следното: “Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше “сандък”. Той беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност. Живеехме заедно. На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не зная защо – плачех от умиление пред неговите работи.”

Untitled5

Но мизерията не убива творческия дух на Иван Милев, нито го превръща в търговец, готов да принизи изкуството си до халтура, от която да печели. Нещо повече – той ревнува картините си, не му се ще да ги продава, трудно се разделя с тях. В дневника от ранния период на творчеството му четем: “Хората в днешно време грабят труда и душата на художника и той остава пак беден. Беден мечтател за онова, което е непостижимо за него.” Милев е безкомпромисен в естетическите си критерии и за нищо на света не е склонен да ги престъпи и да се продаде за пари. Съвременниците му от Казанлък разказват следния случай: милионерът Папазов – един от богатите розотърговци – го преследва дълго време с молба да нарисува портрет на съпругата му. “Абе ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш” – предлага богаташът. А художникът отвръща: “Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!”

Untitled6

Може би най-точно тази същност на художника изразява Сирак Скитник след неговата смърт: “През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце… – тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев…”

Untitled7

А как завършва? Не завършва, душевният разлив на българските творци е в състояние да умие мръсотията от съвременните ни сърца, неприязънта към всичко народно и отвращението от модерната българска култура. И не, не визирам препълнените театри и хората, които със сърцата си творят. Знаете много добре за какво говоря.

До нови срещи, драги ми ТеДеКастовци.