ТДК

Официален сайт на група ТДК

Биография

Всъщност Дабков отдавна имаше нуждата и надеждата да приюти себе си и филантропските си привички в нещо общо, което да е с цел , а и да носи удовлетворение. Късайки поредното билетче пред входа на апартамента си, той си даде сметка, че вариантите не са много. Умееше да работи в екип, беше вещ с какъвто и да е инструмент и знаеше, че може да помогне, беше способен. От всички инструменти един му беше любим, именно китарата. Звънкият тон на металните лъчи , които се простират по грифа му доставяше почти божествено удоволствие. Металическия отблясък го вдъхновяваше, знаеше, че може, а и беше решен, че времето е дошло да се направи нужното. Но с кого?

През това време Стоянов отново майстореше нещо с хирургическа прецизност и почти болезнена педантичност. Не е ясен потокът на мислите на този герой , но резултатът беше явен. Покосен, може би, от летните жеги, макар че нощта беше неговия ден, той беше решен да разшири кръгозора на средствата за музика, които активно можеше да управлява. Разбира се, за целенасочения и твърдорешен поглед възможност винаги се открива. Разбира се.
Така някъде през морната 2012 в неговите ръце заиграха и баскитарата и хавайският (забележете) инструмент “укулеле”. Парчетата се подреждаха, оставаше само подтик, който е по скоро игра на съдбата, отколкото нещо премерено. Но пък от страна на Стоянов, може и да не беше… Стоянов, саможив , но до там, той е до ден днешен мистерия, освен за самия себе си.

Стигаме и до Груфингел. Бивш хорист, откровен човек с един леко дразнещ позитивизъм. Той се беше натъкнал на Дабков и Стоянов по стечение на обстоятелствата. Следването в университета и общите интереси в един момент избуяха и събраха тримата в един общ кръг. След бърза комуникация и избистрянето на обща цел Груфингел вече беше сигурен , че е намерил съратници. Съратници за какво?
Груфингел имаше афинитет към утопиите. Изначално погубен човек с хаотична мисъл и некалкулирани действия. Човек би се зачудил как това е рецепта за общност, за кръг от хора, които биха могли да създадат музика. Но стана, намериха се.

През цялата 2012г. та и нататък китарата на Дабков , басът и укулелето на Стоянов и гласът на Груфингел ехтяха из улиците. Първоначалната сцена за заформящият се вихър от емоции.

Малко по- късно усилено дирейки, гласовете се сбраха с ритъма и започна танцът на ТДК. Г-н Грудер, който се явява маршът в похода на четиримата е изключително интересна личност. Макар заквасен с друго тесто, живота в музиката, която му предлагаха тримата имаше неустоим нюяанс , който неговите ръце ловко улавяха. Често неразбирайки разумно, той чисто сетивно се вливаше в хомогенната смес на вече учредената формация ТДК.

Какво неописуемо щастие се четеше на лицата на четиримата успяващи да засвирят мелодията на техните мисли. Каква истина се вихреше във въздуха и как слушателите на първите репетиции се въодушевяваха при изпълнението на саундтрака на текущия им живот.

22.11.2012 г. Найлона. Първи акустичен концерт, тогава без Грудер. Бърз саундчек и след това обратно в базата – домът на Стоянов. Формацията разумно опипваше плана, десетки кавъри, поради липса на авторски материал и една единствена тяхна песен, песен създадена преди 10 часа. Границата на изкуството предстоеше да бъде прескочена. За пръв път някой от тях щеше да изпълнява нещо, сътворено от самия него. Каква лудост.

23:00 -Телефонен разговор. ” Найлона е препълнен, явно имате доста приятели, хората ви очакват, идвайте вече”

23.11.2012.г 04:40 сутринта. В Найлона няма нито една бира – музиката, опиянила хората, беше гарнирана и със солидно количество алкохол. Най-добрата публика е пияната такава.

На 25-ти май в уречения час 21:00 на една от пловдивските улици се събират 30-тина младежи в очакване да бъдат заведени на първия концерт в бивше бомбоубежище, и после – установена лаборатория, в България. Организацията е поета изцяло от членовете на ТДК, като те собственоръчно прокарват електричество в бомбоубежището (вече по-известно като „Мястото“), почистват помещението и осигуряват безопасно пребиваването на своята ценна , макар и малка, поради естеството на концерта, публика. На сцената се качват не само музикантите от ТДК, а и печално известните из пловдивските музикални среди Йоан „басистче“ Латровалиев, Йоан „Мястото“ Балджиев и „ Мики“. Преживяването в последствие е описвано като магично, повлияващо, фанатизиращо. Концертът е изцяло заснет, но съществуват само 2 клипа на една и съща песен, а именно Квадрати.

Следващите година е фокусирана изцяло върху песента. След тримесечни изтощителни записи и 9 месеца видеосесия песента добива своя звуков и визуален оглед. Със сцени на гротеска , ирония и обектофилски содомизъм Груфингел, Стоянов , Грудер и Дабков успяват да си проправят път измежду ъндърграунда и да заемат своето си отредено място.

Непосредствено преди появяването на клипа в интернет пространството, тъкмо завърналият се от странстване и пилгримски походи Облако чува музиката на ТДК. Той знае за себе си , че единственото , което искрено желае е да се открие. Неговият иснтрумент не е китара, а музиката, самата тя, върховната богиня на смъртните, пътят към божественото. Така Христиан Облако става част от ТДК.

Настъпва вероломна промяна, засилването на творческия процес е почти непоносимо. И петимата изнурени се носят заедно, като войни и роби на своите желания. Но това си струва.

25.12.2014.г Последните първи. “Последните първи”. Тук публиката онемя, тук беше началото на завършека. Не концерт, а начало на идеология. Всичко е казано – Манифест на последните първи. Погледнете, веднага ще разберете дали това е нещото за вас.

Следват още няколко концерта под същия надслов, вече вярната публика става част от движението на ТДК. Хора споделят идеята, разпространяват я и спомагат за нея. Тук могат да се споменат стотиците хора, човеци станали свидетели на четирите концерта от последните първи. Десетките статии изписани за концертите от тази поредица на фона на сцената в “Петното на Роршах”. Какви красиви моменти.

И тук идва настоящето, с още два официални записа – на анти-идеологическата НАРКОМПРОС, Еврен, който е дъхът на нетленното и нелепо тържествената ” Инфанта”, записана на живо, ТДК отварят пространство пред себе си, което може да бъде заето единствено от тях. Не това не са хвалебствия, това е отговорност, позволение. Това са думи, които изискват действия. Груфингел, Стоянов, Облако, Дабков и Грудер. Господа вие сте длъжни да извървите отредения вам път. Нерешени да го направите, съдник докрай ще сте самите Вие.

Корчитура Диш-хакъ (Линарутик Данъев)

Същевременно, докато текат сюжетните линии в главния разказ, в един изключително тъмен ъгъл, като онези в първите кадри на филмите за безпардонна градска бедност, се сдружават няколко души, сред които Юрий Кривоверов и Лин Данъев. И двамата – с различни фонове, но напълно фокусирани в системата от звуци, изграждаща този свят. Оядени с непрестанни упреци, подклаждащи тяхната кауза, те създават нищо необещаното с помощта на Велек Каменед. Привикват Александър и Даниел, като завършват несъществуващата картина.

Месец по-рано от последната спирка в историята ни, на 11.07, Кривоверов бива отвлечен от Траурния Дворец на Културата, за да запълни овакантеното по принуда място на Грудер. Болката остава неизказана, защото е заменена от радостните викове на неизследваната сигурност.

Седмици по-късно, след спонтанното обявление на Облако, че неговият циклон ще поеме към Gълфстрийма за неопределено време, земята се разтърсва и основите започват да играят предсмъртно фламенко. Падат всички пердета и започват да се стрелят полу-истини полу-яростни изсмислици довели до деня на смирението. Решението е взето – ръката е отрязана, но остатъкът е жив. Макар инвалидизирани, идеите не стават по-малко идеи. Юрий Кривоверов става фелд-маршал на ударниците.

Годината се обръща, производственият процес е слаб, а опорите имат нужда от подковаване. Тогава на анти-Санта Мария се появява изпратеният от нужда през седем морета Лин Данъев. Очевиден избор за виртуозен диригент на настъпващите сили. Парашутна ескадрила е изпратена по спешност за кратка операция, завършила с грандиозен, но все пак тих успех. Пъзелът е завършен. Време е за действие.

Строежа – 24.02.2016г. Sold Out.

Сенките се издължат, а думите стават по-сигурни. Продължават пролетни стъпки в преди непосещавани земи. Mixtape A side е зачеркнат от картата на покорените територии, а мислите за по-мащабни операции зачестяват. Тихо в интимната лаборатория вече се загравят железата и чертежите шумолят.

Грешният Фест, Каменният град, Клопката и Репетицията. Нужните дни за осигуряване на ресурса за експанзията.

01.12.2016г. Начало на Кампания ТДК – Премиера на Албум.

Желанието и нуждата движат. А сърцата, когато трябва, горят.

Александър и Даниел. Из “ТДК Биографии” 1.2.2017г. гр. Пловдив